Сливи за смет (съвременна)

Буля Дона зяпаше през прозореца, и с насмешка слушаше комшийските хвалби. Аматьори! С боклуци ще се хвалят. Къде са те, къде е тя.

— Давам сливи за смет, сливи за смет давам.

Жени, моми, баби и булки – разшетаха се да метат къщите и да се надпреварят коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе. Пък смет дал Господ, колкото искаш. Една носи цял чувал, друга – крина, трета – пълна престилка. Носят и се хвалят:

— Аз тая смет събрах и още толкова имам да събирам.

— Пък аз цяла година да събирам, не мога я събра. То се насъбрало, насъбрало – колкото искаш.

Буля Дона зяпаше през прозореца, и с насмешка слушаше комшийските хвалби. Аматьори! С боклуци ще се хвалят. Къде са те, къде е тя.

При нея боклуци да искаш! Цяло село да повика не могат ги изрина! Толкова боклук беше събрала, че и на съседните италиански села можеше да дава в заем. Даже започна да го събира разделно – тъпче го в бели, зелени и червени чували. Ама място не остана!

Затова се договори с тоя дето се дереше в момента под прозорците й да задели половината от стоката си за нея и като приключи с комшийките да дойде при нея за да направят пазарлъка, а и време и трябваше да събере съдове за сливите.….и пак щеше да и остане боклук (тя обичаше боклуците и трудно се разделяше с тях).

Беше измислила план! Сливите които щеше да вземе срещу боклука, ще ги обяви, че са реколта от био градината и ще са за дечицата от селските детски ясли и градини. Това с децата винаги е вървежно за имиджа! Можеш да разтягаш локуми докато ти омръзне, а на тия от опашката под прозорците ѝ, докато свят им се завие!

И ще затвори устата на тия дето грачат, че лукът и марулите ѝ от био парника излизат златни като цена ( не, че не са прави), но нали не ги плаща тя от джоб тези разходи! К’во ѝ пука.”

Буля Дона се прозина и се опъна като манастирска котка. Което ще рече мързеливо! Погледна през прозореца и като видя колко още е дълга опашката с боклуците разбра, че има още много време до срещата със сливаря. Реши докато чака да пусне в нета няколко сълзливи поста за подгряване на селската любов. Нещо от сорта:” Има измъчени резултати. Този беше такъв. На мен ми костваше много тревоги и безсънни нощи…..” или „Обичам тази част от годината, когато започва строителството на първите обекти….” или „В навечерието на Велики петък се опитвам да се боря със себе си и да не мисля за някои от нещата от изминалата седмица……”. От опит знаеше, че докато има толкова много наивници да и се връзват това ще работи и ще хваща дикиш. И още няколко пъти да вдигне таксата за битови отпадъци, така ги е дресирала, че ще и ръкопляскат и ще благодарят. Льольовци! Щото то да събираш боклуци около себе си не е тъй лоша работа. И пари се изкарват. Пък и някоя и друга награда, ако има късмет може да си докара!

Погледна отново през прозореца. Опашката я нямаше. Беше останало само едно моме, ама в престилката му нямаше нищо! То и сливите (официалните) бяха свършили. Ей какви хора има, бе! Не си правят сметката и от глад ще умрат. Да се беше обадило това младото щеше да и даде материал колкото поиска.

Буля Дона подреди масата така, че да изглежда като отрудена стопанка и добра къщовница. Застана в поза „Казвай по-набързо, че имам още много работа” и зачака глупака със сливите да почука на вратата.

……………………….

Защо ли се бави още човека със сливите?

 

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More